За книгата: година / "Сцената представлява колиба на дървар, проста по селски начин, но не и окаяна. Горящо огнище, кухненска посуда, долап, месилник, часовник с тежести, вретено, умивалник и др. На масата има запалено кандило. От двете страни на килера спят свити на кълбо куче и котка. Между тях има голяма синя и бяла захарна питка. На стената има кръгла клетка с гургулицата. В задната част има два прозореца със затворени отвътре капаци. Под един прозорец има пейка. Вляво е входната врата със здраво резе. Вдясно има друга врата. Стълби към тавана. Точно там, отдясно, има две креватчета; В главата на всеки от тях дрехите са спретнато сгънати на стол. Когато завесата се вдига, Тилтил и Митил спят сладко в леглата си. Майка Тил оправя одеялата им за през нощта за последен път и, наведена над тях, се възхищава на спокойния им сън, след това маха с ръка на татко Тил, който в този момент подава глава през открехнатата врата. Слагайки пръст на устните си в знак, че той не трябва да нарушава тишината, тя гаси лампата и излиза на пръсти през вратата вдясно. Сцената е потънала в мрак за известно време, след което постепенно нарастващата светлина започва да пробие през пукнатините на щорите. Лампата на масата светва сама. Децата се събуждат и сядат в леглата си..." Превод: Николай Любимов